Куплет 1: Благодаря ти, мой човек със две вселени – едната ти е „изтупан“, другата – „работен ден в руини“. Сутрин светиш като витрина: изгладен, стегнат, подреден, а следобед си герой от хорър – в скъсано, но пак си сладък, честен, истински, мой ден. Припев: Благодаря, че ме прегръщаш така, че в теб намирам най-сигурния дом на света. Че косата ми оплиташ тихичко в плитка, а с всяка усмивка разтопяваш всичките ми страхчета. Благодаря ти, КрАси, че все мен избираш, и в най-тежкия ден просто се появяваш… и всичко в мен млъква и стихва, щом ме притиснеш и тишината ни заобича. Куплет 2: Благодаря за онзи твой поглед строг – „леглото да е изпънато, не просто оправено!“ – да, знам, любов! За чиниите като войници в редица, за гардероба ти – музей на перфектната сгъвка. И пак се смея… защото само ти така можеш да си хем дисциплина, хем пълна лудница в края на деня. Всеки ден ме правиш по-добра от вчера. Пре-припев: А аз – твоята „тиха неочакваност“, дето не крещи, не се сърди, не прави буря, но вадя идеи от джоба ти, точно когато си забиеш и те облива мъгла. Припев: Благодаря, че ме прегръщаш така, че в теб намирам най-сигурния дом на света. Че косата ми оплиташ тихичко в плитка и ме връщаш жива, дори когато изчезвам от умората. Благодаря ти, КрАси, за всеки жест, за всяко „легни си, ще го довърша аз“. За това, че ме четеш без думи, и че любовта ти е тиха – но по-силна от гръм. Бридж (лек horror-хумор): Благодаря за усмивката ти, онази… дето прилича на човек, който ще поправя или ще убива нещо –ти не знаеш кое, аз също не знам, ама винаги завършва със смях накрая. Благодаря за ЩИЛА – косиШ като демон от Прованса, но после си най-нежният в стаята, когато ме сгушиш В ПРЕГРЪДКИТЕ си. Куплет 3: Благодаря за всички моменти с децата, как го казваш тихо: „Добре си прекарахме“. За това, че си тръгваш посред нощ, само за да стигнеш до мен – и да ми върнеш дъха с един поглед. Благодаря за вечерите ни: глупави шеги, манджи, чистене, хаос и музика. И че дори в гадните моменти двамата сме екип – и все намираме за какво да се смеем. Финален припев: Благодаря ти, любов, че си остана. Че и днес, и вчера, и утре – пак избираш мен. Благодаря ти, КрАси, за всичко – за грижата, за смеховете, за нежното „почини си“. Благодаря, че ме събираш, че ме успокояваш, че ме пазиш тихо. И че всеки ден, във твоите ръце… аз съм у дома.